Обяснение в болка
Мая Дългъчева

Другите имат местенца любими,
ние си имаме лобни места.
Тук те напуснах, там - насини ме
с дума, която насън ще простя...
А зад завоя да не говорим -
спомням си: лош съм, защото боли!
За смъртоносни любовни истории
само бях чела. И нямах бодли.
И наблюдавах, от ужас оцъклена
как ми поникват жила и рога
срещу очите, зелени до пъклено -
същите, дето цъфтяха в снега.
От устни в устните - жаби и гущери -
пльокат и точат смрадливи блата...
Плачех, че нямам летящи обуща -
да се оттласна от теб, от света,
да се завърна в синята къща,
да си намеря словата, дъха!
Вярвах, че става само с прегръщане,
ако съм топла от радост леха.
Тук е къртичина, там е къртичина:
маршрутът ни - гроб след гроб.
Лоша от болка съм. И от обичане -
кървав любовен галоп.
...Шепичка прах - и вятър да свири
в урната сбран багаж!
Другите имат любовни квартири,
ние - любовен екарисаж.