Твоя свят по тухла го градих...
С много жертви, вярност, всеотдайност...
Дълъг път изминахме, нали?
Със компромиси до плюс безкрайност...

Ти повярва ми, че съм жена,
да те следва в болка и победа...
Че по-силна съм и от смъртта,
хитро дебнеща те с всяка педя...

Бях любима и приятел скъп,
синьо лято и ръка във нужда...
Спрямо теб скроих се по калъп,
но до днес останах си все чужда...

Казахме си, обещахме си
да не се изцапаме с измамност...
Срокът мина... Моля те, прости...
Всяка клетва има свойта давност...