Човек отпива първо със очи
и после търси влагата със устни.
Преглътне виното - и помълчи,
преди до себе си да го допусне.

Отсетне тръгне разговорът тих
и както става на другарска среща,
човек подхване песен или стих,
а виното го слуша - и подсеща.

Накрая почне да говори то.
И тука вече става интересно.
Защо така ли? Знаете защо.
Ами защото хич не е до песни.

И спорят, и мълчат - като да са
съдии между дявола и Бога.
Като да няма нещо на света,
което да не знаят и не могат.

И тъй - докато думичките свършат
и болката изстине глухоняма.
Един от друг се крият. И се търсят.
И търсят свобода. Такава няма.

Да ги оставим. Само ще река,
че е добре - да не залитне нещо! -
човекът да си тръгне под ръка
с Надеждата за следващата среща.

 

Райчо Русем-Райсън

Поздравявам те за хубавия стих!

Страхотно е! Наистина.

Поздрави от Пирин!