Записки на разговорите на М.Памукчиев с Атанас Буров

 

 

 

„А защо княз Кирил казва, че духовното падение е започнало поради големите възнаграждения на депутатите?
-Той никога не е бил депутат и не знае какво се получава в парламента и какво – в Англия, Франция, Белгия, Холандия, Дания – най-културните според мене страни в Европа и Света.
-Защо най-културните?
-Защото там законът е закон. Конституцията – конституция. Армията – армия. Полицията – полиция. Финансите – финанси.
Именно от тези фактори се определя културата на един народ.
Има ли добри финанси един народ – той е богат и е добре, както шведският и швейцар-ският.
Има ли сурови закони, там е добре – всичко е спокойно и полицията свободно работи.
Няма ли уважение към армията, полицията и парламента – горко му на този народ.
Ние, всички ние, приказваме, господин Памукчиев, за голяма, за велика, за демократична българска конституция, но колко хора я познават? Малцина. Колко хора знаят първо задълженията си, а после правата си? Малко са.
Конституцията значи първо задължение, после право.
Ако в Парламента, господин Памукчиев, заседават умни, делови, сериозни хора – земеделски стопани, търговци, фабриканти, чифликчии, предприемачи, делови мъже, които имат хубава работа в къщи, хубави доходи от предприятията си, те няма да протакат заседания и да слушат глупости на самозвани оратори-бърборковци. Не.
Те ще решават бързо и точно законите. И ще си отиват в къщи, да си гледат мините и фабриките. Те нямат нужда от тези 12 000 лева, които плаща държавата на депутат на месеца.
Много бе, много се бърбори в България, господин Памукчиев.
Даскалите бърборят.
Приставите и джандарите бърборят, поучават, а пристав и джандар да те поучават, това е вече истинска трагедия, поповете бърборят в черквите.
Виж, лютераните в Швеция, бил съм там на техните молитви в храмовете, те четат, пеят, слушат проповедника си, дават своята лепта за черквата и си отиват. Те имат една каса в черквата. И тази каса има ключ. Ключът не се държи от свещеника. Не...Той го дава всяка неделя, след всяка служба, след всеки сбор на лептите, на дадените пари – на един енориаш...
На един от стотиците посетители на черквата, Пред всички. И той пази този ключ до следващата неделя. Какво доверие. Този човек никога няма да открадне парите. Това значи да се опозори навеки. И това е позор за целия му род. Кражбата е немислима там, където има голямо доверие.
Ще ви разкажа един случай, на който аз бях свидетел господин Памукчиев... Пътувам неофициално през Чехословакия. Беше след Първата световна война. Президент там бе Томаш Георг Масарик... Отбих се да го видя, да си побъбрим, да се опознаем, Обичам тези неофициални срещи и разговори. Те са много поучителни. А Томаш Георг Масарик бе име. Бе умен и мъдър човек. Той реши да ми покаже Прага и да ме разведе из нея. Няма охрана. Няма скрита или открита жандармерия да го пази. Вървим двамата и спираме при кебапчии, при търговци, той се здрависва с тях, разговарят си като стари приятели. Седнахме в една сладкарница.
Аз бях свършил цигарите си. И исках да си купя, но нямаше къде. Тогава Масарик извади една голяма банкнота – както нашите пет хиляди лева – много пари в Чехословакия по онова време, и повика едно момченце от улицата, което минаваше покрай нас. (Ние бяхме седнали отвън, на тротоара, на масичките под чадърите, на сянка.)
И му каза.
- Мило дете, иди, моля те, ми купи едни цигари.
Детето взе парите и припна из улицата. Аз се смаях. И го попитах:
-Господин професоре, не се ли боите?
-От какво да се боя, господин Буров?
-От това дете...То може да отнесе парите ви. И да не се върне.
-0, не.
-Но това е дете. То ще ги открадне.
-Никога.
-Откъде сте толкова сигурен?
-Познавам народа си.
-Но това е дете. То не разбира дълбоко психологията на народа, както вие.
-Именно затова...Именно защото не я познава, то е честно и добро дете. Ако всеки познава както мене и вас психологията на класите, на народите, на партиите – може да се усъмни. Но това дете има чиста душа на ангел. То никога не е видяло баща си и майка си да лъжат, да крадат. То е пораснало в бедно, циганско семейство, сред катунари..много е важно господин Буров-каза ми той – къде е живял един народ, както нашия и вашия, под чие робство е бил.

Ние бяхме по-щастливи от вас, защото попаднахме в робство под една велика културна западна империя, а вие под една източна дива и варварска империя. Вие цял живот сте били бити, гонени, грабени, изтезавани, лъгани, а ние живеехме под сурови закони, но римски закони – валидни за всички еднакво.
Това е много важно – каза той. Много, много важно.
Законите в дадена страна важат еднакво за всички. Всяка привилегия подкопава закона и го унищожава. Всеки, който внася привилегии за едни и изтезания за други, закопава нацията си.
Австро-Унгария имаше хиляди кусури, но тя имаше едно разумно нещо – сурови римски закони. Суров закон, но закон.
Светът се крепи на закона.
Вие, в България, сте нещастни, защото нямате сурови вечни закони”.

 

 

I nai-veche razgovorite mu s tozi golyam balgarin, golyam patriot, velik chovek - Atanas Burov. Daite link/ako imate/ kade v internet moga da procheta neshto.